News / причини за сънна апнея

Алкохолът е депресант на централната нервна система, който забавя мозъчната дейност. Той има седативни ефекти, които водят до релаксация и сънливост, но консумацията му, особено в по-големи количества, е свързана с лошо качество и кратка продължителност на съня. Хората, които имат проблем с употребата на алкохол, обикновено страдат от безсъние. Проучванията показват, че употребата на алкохол може да изостри симптомите на сънна апнея.

Консумацията на алкохол в умерени количества обикновено се счита за безопасна, но всеки индивид реагира различно на алкохола. В резултат на това влиянието на алкохола върху съня до голяма степен зависи от конкретния човек.

Връзката между алкохола и съня се изучава от 30-те години на миналия век, но много аспекти от нея все още са неизвестни. 

Как количеството алкохол се отразява на съня?

Ниски количества алкохол

По-малко от две питиета на ден за мъжете или едно питие на ден за жените намалява качеството на съня с 9,3%.

Умерени количества алкохол

Приемът на две питиета на ден за мъжете или едно питие на ден за жените намалява качеството на съня с 24%.

Високи количества алкохол

Приемът на повече от две питиета на ден за мъжете или едно питие на ден за жените намалява качеството на съня с 39,2%.

След като човек консумира алкохол, той се абсорбира в кръвта му от стомаха и тънките черва. Ензимите в черния дроб в крайна сметка метаболизират алкохола, но тъй като това е доста бавен процес, излишният алкохол продължава да циркулира в тялото. Ефектите на алкохола до голяма степен зависят от важни фактори, като количеството алкохол и колко бързо се консумира той, както и от възрастта и особеностите на организма на всеки отделен човек.

За да разберете как алкохолът влияе на съня, е важно да разберете различните фази от човешкия цикъл на съня. Нормалният цикъл на съня се състои от четири различни фази. Четвъртата фаза, наречена REM сън, започва около 90 минути след като човек заспи първоначално. Движенията на очите ще започнат, а честотата на дишане и сърдечната дейност на спящия ще се ускорят. Сънуването се случва предимно по време на REM сън. Смята се също, че тази фаза играе роля в консолидирането на паметта.

Пиенето на алкохол преди лягане може да потисне REM съня през първите два цикъла. Тъй като алкохолът е успокоително, началото на съня често е по-кратко за хората, пили алкохол и някои от тях изпадат в дълбок сън доста бързо след лягане. С напредването на нощта това може да създаде дисбаланс между съня с бавни мозъчни вълни и REM съня, което води до по-малко от втория и повече от първия. Този дисбаланс намалява общото качество на съня, като често се стига до по-кратка продължителност на съня, с повече прекъсвания.

Алкохол и безсъние

Безсънието е най-често срещаното разстройство на съня и се характеризира с периоди на затруднено заспиване. Безсънието възниква въпреки възможността и желанието за сън и води до прекомерна сънливост на следващия деня, наред с други негативни ефекти.

Тъй като алкохолът може да намали REM съня и да причини смущения в съня като цяло, хората, които пият преди лягане, често страдат от безсъние и се чувстват прекалено сънливи на следващия ден. Така понякога се влиза в порочен кръг, който се състои от приспиване с алкохол, консумация на кофеин и други стимуланти през деня, за да се прогони сънливостта и след това употреба на алкохол като успокоително средство, за да се компенсират ефектите на тези стимуланти.

Прекомерното пиене, консумацията на количество алкохол за кратък период от време, което води до ниво на алкохол в кръвта от 0,08% или по-високо, може да бъде особено вредно за качеството на съня. В скорошни проучвания хората, които пият големи количества алкохол за кратък период от време, са значително по-склонни да имат проблеми със заспиването вечер. Това е вярно както за мъжете, така и за жените. Подобни тенденции се наблюдават при юноши и млади възрастни, както и при хора на средна възраст и по-възрастни.

Изследователите отбелязват връзка между дългосрочната злоупотреба с алкохол и хроничните проблеми със съня. Хората могат да развият толерантност към алкохола доста бързо, което ги кара да пият повече преди лягане, за да започнат да заспиват. Тези, които са били диагностицирани с разстройства, свързани с употребата на алкохол, често съобщават за симптоми на безсъние.

Алкохол и сънна апнея

Сънната апнея е нарушение на съня, характеризиращо се с необичайно дишане, прекъсвано от паузи. Тези прекъсвания в дишането водят до нарушение на съня и влошаване на качеството му. Обструктивната сънна апнея (OСA) възниква поради физически блокажи в задната част на гърлото, докато централната сънна апнея (ЦСA) се получава, защото мозъкът не може да сигнализира правилно на мускулите, които контролират дишането. По време на епизодите на сънна апнея, които могат да се появят през цялата нощ, спящият често издава звуци като от задушаване. Хората със сънна апнея също са предразположени към силно хъркане. 

Някои проучвания показват, че алкохолът допринася за появата на сънна апнея, тъй като кара мускулите на гърлото да се отпуснат, което от своя страна създава повече съпротивление по време на дишане. Това може да влоши симптомите на OСA и да доведе до епизоди на нарушено дишане, както и до по-тежко хъркане. Консумацията дори само на едно питие преди лягане може да доведе до симптоми на OСA и силно хъркане, дори при хора, които не са били диагностицирани със сънна апнея до този момент.

Връзката между сънната апнея и алкохола е изследвана доста широко. Общият консенсус, базиран на различни проучвания, е, че консумацията на алкохол увеличава риска от сънна апнея с 25%.

Често задавани въпроси за алкохола и съня

Алкохолът помага ли ми да заспя?

Алкохолът може да помогне за по-лесно заспиване поради неговите седативни свойства, които Ви позволяват да заспите по-бързо. Въпреки това, хората, които пият преди лягане, често изпитват смущения по-късно в цикъла на съня, тъй като чернодробните ензими дълго метаболизират алкохола в кръвта. Това може да доведе до прекомерна сънливост през деня и други проблеми на следващия ден. Пиенето на алкохол, за да заспите, може да изгради толерантност, която да Ви кара да консумирате все повече алкохол всяка следваща вечер, за да изпитате седативния ефект.

Малко количество алкохол ще повлияе ли на съня ми?

Прекомерната консумация на алкохол обикновено има по-негативно въздействие върху съня, отколкото леката или умерената. Изследванията показват, че тези, които пият големи количества алкохол преди лягане заспиват по-бързо, но също така е по-вероятно да имат нарушения на съня и влошаване на качеството му. Въпреки това, тъй като ефектите на алкохола са различни за всеки човек, дори малки количества алкохол могат да понижат качеството на съня при някои хора.

Колко време преди лягане не бива да консумирам алкохол, за да сведа до минимум нарушенията на съня?

Можете да контролирате отрицателните ефекти на алкохола върху съня, като дадете на тялото си достатъчно време да метаболизира алкохола, преди да заспите. За да намалите риска от нарушения на съня, трябва да спрете да пиете алкохол най-малко четири часа преди лягане.

Какво причинява или допринася за развитието на сънна апнея зависи от вида на сънната апнея, която човек развива. Обструктивната сънна апнея (ОСА) се среща често, като се смята, че между 10 и 30% от възрастните имат това заболяване. Централната сънна апнея (ЦСА) е много по-рядко срещано заболяване, което засяга по-малко от 1% от възрастните.

Както ОСА, така и ЦСА са дихателни нарушения, свързани със съня, които включват прекомерни случаи на забавено или спряно дишане по време на сън. Изтъкваме причините и рисковите фактори за всяко от тези нарушения на съня и описваме симптомите, които сигнализират за необходимостта от консултация с медицинско лице.

Причини и симптоми на обструктивната сънна апнея

Обструктивната сънна апнея се причинява от физическо запушване на дихателните пътища, което многократно забавя или спира дишането по време на сън. Нормално е пространството в дихателните пътища да се намалява, тъй като тъканите в устата и гърлото се отпускат по време на сън, но при хората, изложени на риск от ОСА, тези промени могат да доведат до частично или цялостно запушване на дихателните пътища.

Хората, които имат ОСА, може да са безсимптомни или да изпитват симптоми като:

• Сънливост през деня
• Лесно заспиване в нестимулиращи ситуации
• Хъркане или задъхване по време на сън
• Главоболие след събуждане
• Събуждане през нощта с цел уриниране

Причини и симптоми на централната сънна апнея

При централната сънна апнея прекъсванията на дишането по време на сън се дължат на нарушена комуникация между мозъка и мускулите, които контролират дишането. Повечето хора, които имат ЦСА, развиват разстройството в резултат на основно здравословно състояние, но в редки случаи то е заболяване, което се проявява самостоятелно.

ЦСА често протича безсимптомно. Когато се появят симптоми, те могат да бъдат подобни на тези при обструктивна сънна апнея. Симптомите на ЦСА могат да включват:

• Сънливост през деня
• Влошено качество на съня
• Проблеми със заспиването или поддържането на съня
• Затруднена концентрация
• Събуждане от сън поради недостиг на въздух
• Сутрешно главоболие
• Болки в гърдите през нощта

Рискови фактори за появата на обструктивна сънна апнея

Учените са установили, че няколко фактора могат да увеличат риска от развитие на обструктивна сънна апнея.

По-напредналата възраст

Въпреки че ОСА може да се появи на всяка възраст, това заболяване се среща по-често с напредването на възрастта. Последните проучвания сочат, че възрастните хора може да са по-склонни към развитие на ОСА поради физически промени, които увеличават вероятността дихателните пътища да се разрушат по време на сън.

Полова обособеност

Мъжете са два до три пъти по-застрашени от диагностициране на ОСА. Рискът при жените се увеличава, след като започнат прехода към менопауза.

Хормоните вероятно допринасят за тези различия, като тестостеронът увеличава риска от развитие на ОСА, а естрогенът и прогестеронът го намаляват. В резултат на това рискът от ОСА при транссексуалните лица, които се подлагат на хормонална терапия за утвърждаване на пола, може да се промени.

Затлъстяване

Колкото по-високо е телесното тегло на дадено лице спрямо неговия ръст, толкова по-вероятно е то да развие ОСА. Всъщност едно проучване установява, че всяко 10% увеличение на телесното тегло съответства на шест пъти по-голяма вероятност човек да има ОСА.

Експертите смятат, че около 60% от хората с умерена и тежка форма на ОСА са развили това заболяване в резултат на затлъстяване. Други телесни показатели, като размер на врата и талията, също могат да повлияят на риска от ОСА. Например шия с размери над 40-43 сантиметра е свързана с по-голям риск от ОСА.

Физически характеристики

Тъй като при ОСА дихателните пътища се запушват по време на сън, всички физически особености, които стесняват дихателните пътища, могат да увеличат вероятността човек да има това заболяване. Характеристиките, които могат да увеличат риска от ОСА, включват:

• Долна челюст, разположена значително по-назад
• Малка долна челюст, наречена микрогнатия
• Прекалено много тъкан в гърлото
• Уголемен език
• Уголемени сливици или аденоиди
• Изкривена носна преграда
• Тютюнопушене

Пушачите също са изложени на по-висок риск от развитие на ОСА. Въпреки че тази връзка не е толкова ясно доказана, едно проучване установява, че хората, които пушат, страдат от ОСА три пъти по-често от тези, които не пушат.

Фамилна история

При хора с фамилна история на ОСА или хъркане е по-вероятно да се развие ОСА. Учените смятат, че при някои хора вероятността да имат ОСА е по-голяма поради начина, по който генетиката влияе върху формата на лицето и черепа. Въпреки това някои от тенденциите за развитие на ОСА сред членовете на семейството могат да бъдат резултат и от сходен начин на живот или живот в обща среда.

Запушване на носа

Установено е, че назалната конгестия, обикновено наричана запушен нос, независимо от причината, която я е породила, увеличава два пъти вероятността от развитие на ОСА спрямо хората без конгестия. Въпреки това лечението на запушения нос не винаги облекчава симптомите на ОСА.

Запушването на носа може да е резултат от алергии, но хора без алергии също могат да страдат от запушен нос. Запушването на носа може да бъде причинено и от инфекция, бременност, излагане на дразнители във въздуха, пиене на алкохол и употреба на определени лекарства или субстанции. При някои хора запушването на носа може да бъде предизвикано от температурни промени, пикантни храни или въздействие на парфюм, дим или почистващи препарати.

Здравословни състояния

ОСА се среща по-често при хора с определени здравословни състояния, включително:

• Сърдечна недостатъчност
• Високо кръвно налягане
• Астма
• Краен стадий на бъбречно заболяване
• Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
• Инсулт
• Хипотиреоидизъм
• Паркинсонова болест
• Бременност

ОСА се среща по-често по време на бременност. Ако човек има ОСА само по време на бременност, но не и в други периоди, заболяването може да се нарече гестационна ОСА. Проучванията показват, че ОСА се среща по-често през третото тримесечие на бременността, отколкото в по-ранна фаза.

При бременност гърлото и носовите пътища могат да се стеснят. Тези промени могат да се обяснят с множество фактори, включително разпределението на телесните течности по време на бременността, както и увеличаването на обема на кръвта и по-честото запушване на носа. Промените в хормоните по време на бременността също могат да окажат влияние върху начина на дишане и риска от ОСА.

Рискови фактори за появата на централна сънна апнея

Изследванията са установили различни рискови фактори, които могат да увеличат вероятността от развитие на един от няколкото вида централна сънна апнея.

Напреднала възраст

Установено е, че възрастните над 65 години страдат от ЦСА в по-голяма степен, отколкото по-младите. Тази разлика може да се дължи на факта, че ЦСА често се дължи на основни здравословни проблеми, като например сърдечна недостатъчност, които са по-често срещани при по-възрастните хора. Възможно е да има и други аспекти на процеса на стареене, които правят вероятността от поява на ЦСА по-голяма с напредването на възрастта.

Мъжки пол

Както и при ОСА, мъжете са по-склонни да развият ЦСА, отколкото жените. Експертите подозират, че тази разлика вероятно се дължи на хормоните, тъй като повишените нива на тестостерон се свързват с по-голяма податливост към развитие на централна сънна апнея.

Сърдечна недостатъчност

Проучванията сочат, че до 50% от хората със сърдечна недостатъчност страдат от ОСА, ЦСА или и от двете нарушения. Въпреки че не е известна точната причина, поради която сърдечната недостатъчност причинява ЦСА, тя може да се дължи на по-ниските нива на въглероден диоксид в кръвта, които могат да се развият при хората със сърдечна недостатъчност.

Инсулт

Изследвания са установили, че през първите няколко дни след преживян инсулт около 70% от хората могат да развият централна сънна апнея. Въпреки това ЦСА може да отшуми сама след инсулт, тъй като само 7% от хората имат ЦСА три месеца след инсулта.

Сънната апнея може да се развие независимо от това в коя част на мозъка е настъпил инсултът, въпреки че нарушеното дишане по време на сън може да бъде по-тежко, ако инсултът е настъпил по време на сън.

Други здравословни състояния

В допълнение към сърдечната недостатъчност и инсулта, други здравословни състояния, свързани с ЦСА, включват:

• Бъбречна недостатъчност
• Предсърдно мъждене
• Някои видове парализа
• Надморска височина

При преминаване на по-висока надморска височина рискът от възникване на болестта се увеличава. Всъщност близо 25% от хората развиват ЦСА на височина около 2 500 метра, докато почти всеки би развил това дихателно разстройство, ако достигне височина над 4 000 метра. Симптомите могат да бъдат най-тежки през първата нощ след попадане в среда с голяма надморска височина и могат да отшумят, когато човек се адаптира към нея.

Определени медикаменти

Лекарства, които оказват влияние върху централната нервна система или способността на организма да реагира на ниските нива на кислород в кръвта, могат да увеличат риска от появата на ЦСА. Тези лекарства включват:

• Опиоиди
• Метадон
• Бензодиазепини
• Антидепресанти
• Габапентиноиди

Важно е да обсъдите всички притеснения относно лекарствата и риска от появата на ЦСА, преди да направите промени в дозировката им. Не спирайте приема на предписано лекарство, без да се консултирате с лекар.

Терапия с положително налягане в дихателните пътища (PAP)

ЦСА се развива при 5 до 15% от хората, които се подлагат на вид лечение на обструктивна сънна апнея, наречено терапия с положително налягане в дихателните пътища (ПАП). При повече от половината от хората, при които се наблюдава тази форма на ЦСА, състоянието изчезва от само себе си в рамките на няколко месеца.

Как се лекува сънната апнея?

За повечето хора с ОСА или ЦСА терапията с непрекъснато положително налягане в дихателните пътища (CPAP) е първото препоръчано лечение. Апаратът CPAP вкарва въздух през тръба в маска, която се поставя върху носа или носа и устата. Този въздушен поток помага да се предпазят дихателните пътища от запушване по време на сън.

Ако спящият не може да понася апарата CPAP, лекарят може да го насочи да изпробва друг вид PAP терапия. Други възможности включват:

• Двустепенно положително налягане в дихателните пътища (BiPAP или BPAP)
• Автоматично регулиращо се положително налягане в дихателните пътища (auto-CPAP или APAP)
• Адаптивна сервовентилация (ASV)

Тези терапии действат подобно на CPAP, като въздухът се подава на спящия от близко разположен апарат. Най-добрият апарат за дадено лице зависи от вида на сънната апнея, която има, и от специфичната ситуация.

Допълнителни терапии за ОСА, които лекарят може да обмисли за някои пациенти, се състоят от:

• Орални апарати 
• Хирургична интервенция
• Стимулация на хипоглосалния нерв

Лекарите често препоръчват промени в поведението, като намаляване на теглото, избягване на алкохол или успокоителни лекарства и промяна на позите за сън, паралелно с медицинското лечение на сънната апнея.

При хората с ЦСА лечението може да се съсредоточи върху преодоляване на основно заболяване или медикаменти, причиняващи проблеми с дишането. Лекарите могат също така да препоръчат използването на допълнителен кислород по време на сън. Когато PAP терапията и кислородът не дават резултат, за лечението на ЦСА могат да се използват определени лекарства.

Кога да се консултирате с Вашия лекар?

Ако проявявате симптоми на сънна апнея, посетете лекар и разберете дали изследването на съня може да Ви помогне да откриете причината за затрудненията с него. Важните симптоми, които трябва да обсъдите с Вашия лекар, включват дневна умора и чести събуждания през нощта. Също така, кажете на лекаря си, ако някой, с когото живеете, е забелязал, че спирате да дишате, хъркате шумно или се задъхвате, докато спите.

Новородените издават много различни звуци при дишане, включително хъркане. Приблизително 3% до 9% от бебетата хъркат редовно до 3-месечна възраст. Като цяло хъркането при новородените е рядко срещано и може да се обърка с други звуци, характерни за дишането на новородените. 

В някои случаи е необходимо да се консултирате с педиатър, за да се уверите, че няма скрити медицински състояния, които изискват лечение. Представяме Ви информация за това как изглежда и звучи хъркането при новородените, как да различавате хъркането на новороденото от други видове шумно дишане и кога да се обърнете към лекар.

Как да разпознаем дали новороденото хърка?

Хъркането може да се прояви самостоятелно или заедно с други видове учестено дишане. Шумното дишане при новородените може да се появи поради различни причини. Приблизително една трета от бебетата до 6 месеца или по-малко демонстрират шумно дишане, вариращо от хъркане до хрипове и стридор - хъркащ звук при вдишване, наподобяващ тракане, съскане или свистене. 

За да определите правилно дали едно новородено хърка, е полезно да разберете какво причинява хъркането и по какво то се различава от другите звуци.

Хъркането е дрезгав звук, който се появява по време на сън. Тъй като мускулите в горните дихателни пътища се отпускат, съществува по-голяма вероятност те да запушат дихателните пътища и да допуснат въздухът да вибрира, докато преминава през тях. Повечето деца успяват да дишат нормално въпреки тези отпуснати мускули, но при някои от тях по-голямото стеснение причинява хъркане.

Няколко звука, които новороденото може да издава по време на сън, са особено лесни за объркване с хъркане.

• Хриптене или хрипове: хриповете са звуци, които могат да се появят при вдишване или издишване, докато хриптенето е подобно, но обикновено е с по-ниска честота. Хриповете засягат около половината от всички бебета на възраст под 1 година. Много състояния могат да накарат новородените да хриптят, включително инфекции на долните дихателни пътища, структурни проблеми в долните дихателни пътища и вдишване на малки частици кърма или адаптирано мляко. 
• Стридор: Подобно на хъркането, стридорът също се дължи на ограничен въздушен поток в горните дихателни пътища. Стридорът има висок монотонен звук и може да се появи при вдишване или издишване. Бебетата с различни видове структурни аномалии на дихателните пътища могат да бъдат по-склонни към появата на стридор.
• Пращящ звук: Кърмачетата с инфекции на долните дихателни пътища и други белодробни заболявания могат да издават звук, наподобяващ пращене при дишане. Тези ситуации често налагат медицинска грижа. 
• Задъхване или задушаване: Спящите бебета, диагностицирани с централна сънна апнея, могат да правят продължителни паузи между вдишванията, последвани от задъхване или дълбоко задушаване. Новородените с обструктивна сънна апнея могат да хъркат, както и да се задъхват или да се задушават.

По време на сън много новородени на възраст под 1 месец могат за кратко да спрат да дишат и след това да имат период на ускорено дишане. Този модел на дишане е нормален, но не се счита за нормално бебетата да променят цвета си или да дишат шумно.

Понякога бебето с шумно или нарушено дишане може да има заболяване, което изисква медицинска помощ. Обърнете се към лекар, ако бебето разширява ноздрите си, има син оттенък на кожата, храни се лошо, диша плитко или по-бавно от обичайното или показва други признаци на затруднено дишане.

Какви са причините за хъркането на новороденото?

Хъркането на новороденото е ясно изразен звук, който излиза от задната част на гърлото поради вибрациите на меките тъкани. Ако новороденото хърка тихо и няма други симптоми, вероятно не е необходимо да се провежда лечение.

Няколко фактора могат да повишат риска новороденото да хърка:

• Изкривена носна преграда: Костта и хрущялът, разделящи двете ноздри, се наричат носна преграда. Когато преградата не е идеално права, човек може да има проблеми с дишането през носа, което може да доведе до хъркане. 
• Пасивно пушене: Съжителството с възрастни пушачи може да увеличи вероятността бебето да хърка. Експертите смятат, че тютюневият дим може да причини хъркане, като дразни или възпалява дихателните пътища.
• Адаптирано мляко: Някои проучвания показват, че кърменето предпазва от хъркане, така че бебетата, които се хранят от шише, може да са по-склонни да хъркат.
• Състояния, съществуващи от самото раждане: Синдромът на Даун или някои физически аномалии, установени при раждането, като например по-малка челюст, могат да увеличат риска от хъркане.

Симптоми на сънна апнея при бебета

При бебетата със сънна апнея се наблюдава прекъсване на дишането по време на сън. Това може да доведе до различни звуци - от хъркане до задъхване и задушаване.

Честото силно хъркане е обичаен симптом на обструктивна сънна апнея - нарушение на съня, при което горните дихателни пътища се стесняват прекомерно и ограничават потока на въздуха при дишане. Обструктивната сънна апнея, която се появява в детска възраст, обикновено се дължи на анатомичен фактор, който засяга формата на дихателните пътища или способността им да останат отворени по време на сън. 

В допълнение към хъркането, бебетата с обструктивна сънна апнея може също така да са по-склонни да проявяват:

• По-дълги паузи в дишането 
• Кашлица или задушаване 
• Шумно дишане 
• Дишане през устата 
• Нощно изпотяване 
• Неспокоен сън с чести събуждания 
• Спане с изпънат врат 

Задушаването може да се дължи и на централна сънна апнея, при която нередовните сигнали от мозъка водят до паузи в дишането. Централната сънна апнея включва повтарящи се периоди на ограничено или преустановено дишане и синкав оттенък на кожата. При новородените това състояние обикновено се дължи на проблеми с все още развиващата се нервна система. По-вероятно е ЦСА да се появи при бебета, които имат предшестващи медицински състояния или са били подложени на анестезия или прием на лекарства. 

Въпреки че сънната апнея при новородените е рядкост, тя трябва да се лекува от медицински специалист, за да се избегне потенциалната възможност за проблеми с растежа. Родителите и настойниците трябва да се консултират с педиатър, ако бебето им хърка три или повече нощи седмично или има други симптоми на сънна апнея. Лекарят може да снеме анамнеза за съня, да извърши физически преглед и да организира изследване на съня, ако е необходимо. 

Родителите трябва да обръщат внимание на хъркането на бебето си. Случайното тихо хъркане е нормално и не е причина за безпокойство, но ако хъркането стане силно и постоянно, това може да е признак на сънна апнея.

Хъркане на новородено или ларингомалация?

Ларингомалацията е състояние, наблюдавано при раждането, което причинява колапс на част от дихателните пътища при вдишване. Точно както при хъркането, това частично запушване на дихателните пътища предизвиква трептене на тъканите и издаване на звук при преминаването на въздуха. Ларингомалацията е най-честата причина за дълготраен стридор, който представлява нисък звук с влажно звучене по време на вдишване. 

За разлика от хъркането, симптомите на ларингомалацията могат да се проявят, когато бебето спи или е будно. При новородените шумното дишане, дължащо се на ларингомалация, често е най-силно по време на сън или когато детето се отпуска, храни се или е развълнувано. Симптомите обикновено са по-силни, когато бебето лежи по гръб, и по-леки, когато е по корем. 

Други симптоми на ларингомалация включват:

• Проблеми с храненето или преглъщането 
• Киселинен рефлукс 
• Видимо свиване на кожата в средата на шията или под гръдната кост (при тежки случаи)
• Прекъсване на дишането или посиняване поради липса на кислород 

Когато симптомите на ларингомалация са тежки, те могат да повлияят на храненето, съня и растежа. Въпреки че децата често израстват ларингомалацията до навършването на 18 до 24-месечна възраст, ако родителите и настойниците забележат симптоми на ларингомалация при децата си, трябва да се консултират с педиатър.

Събуждането с болки в тялото е често срещано явление, което може да бъде причинено от редица фактори, като например позата, в която спите, матракът, който ползвате, нарушения на съня или здравословни състояния. Ще разгледаме тези фактори, свързани с болката и съня, и ще изследваме начините, по които можете да намалите или избегнете тази болка при събуждане.

Фактори за болки в тялото след събуждане

Поза за сън 

Спането в определени пози може да причини болка. Позицията, която най-често причинява болка сутрин или през деня, е спането по корем.

Също така мускулите могат да бъдат увредени, ако човек прекарва повече от десет минути във въртене или с извит гръбначен стълб. В допълнение към болката при събуждане, лошата поза при спане може да доведе до това човек да се събужда през цялата нощ, намалявайки качеството на съня.

Качеството на матрака

Видът и качеството на матрака, на който човек спи, могат да повлияят на това дали усеща болка, когато се събуди.

Дискомфортът и болката могат да бъдат свързани с различните повърхности, на които човек спи. Ако матракът е твърде твърд или мек спрямо теглото на спящия, гръбначният му стълб може да не е правилно позициониран през цялата нощ, което увеличава вероятността да се почувства схванат на сутринта. 

Като цяло се смята, че средно меките или по-твърди матраци са най-подходящи за намаляване на болката. Човек, който тежи повече, може да се нуждае от по-твърд матрак, за да поддържа гръбначния стълб в правилната позиция през цялата нощ. Ако някой има по-стар матрак, може да се намали болката, ако го замени с по-нов.

Нарушения на съня

Недостигът на сън или недостигът на достатъчно качествен сън могат да причинят хронична болка. По-малкото сън може да доведе не само до мускулни болки и главоболие, но и да направи човек по-чувствителен към болката като цяло. Експертите предполагат, че това се случва, защото нарушеният сън може да причини възпаление, а възпалението може да увеличи болката. 

Освен това може да има връзка между болката и някои нарушения на съня като сънна апнея, която се характеризира с периоди на намален или спрян въздушен поток по време на сън. Някои хора със сънна апнея са изложени на повишен риск от дълготрайна болка. Също така, болката в мускулите е симптом на т. нар. самолетен синдром (нарушаване ритъма на организма при полет). 

Редовната вечерна рутина, спокойната и тъмна среда за сън и лечението на всякакви нарушения на съня могат да помогнат за облекчаване на болките в тялото при събуждане.

Здравословни състояния 

• Възраст над 45
• Стрес 
• Фибромиалгия (състояние, при което по тялото се оформят зони на чувствителност)
• Артрит 
• Плантарен фасциит (болки в петите )
• Синдром на карпалния тунел (притискането на медианния нерв, преминаващ през китката на ръката)
• Бременност 
• Вирус или грип 
• Нараняване 
• Затлъстяване
• Хранителен дефицит 

Има многобройни причини за болка, свързана със съня и събуждането, така че помислете за консултация с Вашия лекар, ако не можете да установите причината за болката.

Как да предотвратим болката при събуждане 

Докато предотвратяването на болката при събуждане зависи от това, какво я причинява, има множество действия, които хората могат да опитат, за да облекчат  болката.

Промяна на позата за сън 

Един от начините, по които човек може да предотврати болки в тялото при събуждане, е да прецени как спи и да се опита да промени позата си. Експертите обикновено препоръчват да спите по гръб или настрани, а не по корем, за да предотвратите болката. 

Трябва да се уверите, че главата и шията са правилно подравнени с останалата част от тялото, която и позиция за сън да сте избрали. Избягвайте да спите с изпънат врат, за да предотвратите болката във врата.

Нов матрак или възглавница 

Тъй като качеството на матрака може да окаже влияние върху чувството за болка сутрин, изборът на нов матрак или топ матрак, който осигурява подходяща подкрепа, може да предотврати болката. Някои проучвания показват, че хората, които престават да използват старият си матрак и го заменят с нов, подобряват качеството на съня си. 

Типът матрак, който осигурява подходяща подкрепа, се различава за различните хора, в зависимост от тялото им и начина, по който спят. Например, някой с по-голямо телесно тегло може да се нуждае от повече твърдост, за да се поддържа гръбначният стълб изправен. 

Освен смяната на матрака, някои хора откриват, че сменянето на възглавницата може да облекчи болката във врата. Неправилната височина или плътност на възглавницата може да причинят болка в шията и раменете. Поставянето на възглавница под или между коленете за подкрепа през цялата нощ може да помогне за намаляване на болката сутрин.

Ежедневно разтягане 

Ежедневното разтягане може да помогне за намаляване или предотвратяване на болката, особено когато става въпрос за здравето на врата, гърба, ставите и мускулите. Като цяло разтягането може да облекчи сковаността, да увеличи гъвкавостта и да намали риска от нараняване. 

Упражнения 

Упражненията може да помогнат за намаляване на болката чрез укрепване на мускулите и стимулиране на освобождаването на ендорфин- хормон, произвеждан от мозъка, който намалява болката. Упражненията могат също да подобрят стойката и да намалят теглото, които са възможни фактори, причиняващи болка след сън. Някои упражнения могат да увеличат мускулната треска след тренировка, така че човек може временно да чувства болка при събуждане в дните след тренировка. Придържането към рутинни упражнения трябва да намали това чувство на болезненост с течение на времето.

Справяне със стреса 

Стресът може да причини болка или да засили съществуващата, така че намаляването и управлението на стресовите фактори може да помогне за лечение или предотвратяване на болката, усещана при събуждане. Обичайните съвети за справяне със стреса включват медитация, дълбоко дишане и отделяне на време за почивка след дълъг ден. 

Упражнения като йога или тай чи могат да бъдат полезни способи за намаляване на стреса. Тези техники могат също да помогнат за предотвратяване на болката чрез увеличаване на силата и гъвкавостта. Масажите също могат да помогнат за намаляване на стреса, като същевременно осигуряват облекчаване на болката.