Хъркане при новородено

Новородените издават много различни звуци при дишане, включително хъркане. Приблизително 3% до 9% от бебетата хъркат редовно до 3-месечна възраст. Като цяло хъркането при новородените е рядко срещано и може да се обърка с други звуци, характерни за дишането на новородените. 

В някои случаи е необходимо да се консултирате с педиатър, за да се уверите, че няма скрити медицински състояния, които изискват лечение. Представяме Ви информация за това как изглежда и звучи хъркането при новородените, как да различавате хъркането на новороденото от други видове шумно дишане и кога да се обърнете към лекар.

Как да разпознаем дали новороденото хърка?

Хъркането може да се прояви самостоятелно или заедно с други видове учестено дишане. Шумното дишане при новородените може да се появи поради различни причини. Приблизително една трета от бебетата до 6 месеца или по-малко демонстрират шумно дишане, вариращо от хъркане до хрипове и стридор - хъркащ звук при вдишване, наподобяващ тракане, съскане или свистене. 

За да определите правилно дали едно новородено хърка, е полезно да разберете какво причинява хъркането и по какво то се различава от другите звуци.

Хъркането е дрезгав звук, който се появява по време на сън. Тъй като мускулите в горните дихателни пътища се отпускат, съществува по-голяма вероятност те да запушат дихателните пътища и да допуснат въздухът да вибрира, докато преминава през тях. Повечето деца успяват да дишат нормално въпреки тези отпуснати мускули, но при някои от тях по-голямото стеснение причинява хъркане.

Няколко звука, които новороденото може да издава по време на сън, са особено лесни за объркване с хъркане.

• Хриптене или хрипове: хриповете са звуци, които могат да се появят при вдишване или издишване, докато хриптенето е подобно, но обикновено е с по-ниска честота. Хриповете засягат около половината от всички бебета на възраст под 1 година. Много състояния могат да накарат новородените да хриптят, включително инфекции на долните дихателни пътища, структурни проблеми в долните дихателни пътища и вдишване на малки частици кърма или адаптирано мляко. 
• Стридор: Подобно на хъркането, стридорът също се дължи на ограничен въздушен поток в горните дихателни пътища. Стридорът има висок монотонен звук и може да се появи при вдишване или издишване. Бебетата с различни видове структурни аномалии на дихателните пътища могат да бъдат по-склонни към появата на стридор.
• Пращящ звук: Кърмачетата с инфекции на долните дихателни пътища и други белодробни заболявания могат да издават звук, наподобяващ пращене при дишане. Тези ситуации често налагат медицинска грижа. 
• Задъхване или задушаване: Спящите бебета, диагностицирани с централна сънна апнея, могат да правят продължителни паузи между вдишванията, последвани от задъхване или дълбоко задушаване. Новородените с обструктивна сънна апнея могат да хъркат, както и да се задъхват или да се задушават.

По време на сън много новородени на възраст под 1 месец могат за кратко да спрат да дишат и след това да имат период на ускорено дишане. Този модел на дишане е нормален, но не се счита за нормално бебетата да променят цвета си или да дишат шумно.

Понякога бебето с шумно или нарушено дишане може да има заболяване, което изисква медицинска помощ. Обърнете се към лекар, ако бебето разширява ноздрите си, има син оттенък на кожата, храни се лошо, диша плитко или по-бавно от обичайното или показва други признаци на затруднено дишане.

Какви са причините за хъркането на новороденото?

Хъркането на новороденото е ясно изразен звук, който излиза от задната част на гърлото поради вибрациите на меките тъкани. Ако новороденото хърка тихо и няма други симптоми, вероятно не е необходимо да се провежда лечение.

Няколко фактора могат да повишат риска новороденото да хърка:

• Изкривена носна преграда: Костта и хрущялът, разделящи двете ноздри, се наричат носна преграда. Когато преградата не е идеално права, човек може да има проблеми с дишането през носа, което може да доведе до хъркане. 
• Пасивно пушене: Съжителството с възрастни пушачи може да увеличи вероятността бебето да хърка. Експертите смятат, че тютюневият дим може да причини хъркане, като дразни или възпалява дихателните пътища.
• Адаптирано мляко: Някои проучвания показват, че кърменето предпазва от хъркане, така че бебетата, които се хранят от шише, може да са по-склонни да хъркат.
• Състояния, съществуващи от самото раждане: Синдромът на Даун или някои физически аномалии, установени при раждането, като например по-малка челюст, могат да увеличат риска от хъркане.

Симптоми на сънна апнея при бебета

При бебетата със сънна апнея се наблюдава прекъсване на дишането по време на сън. Това може да доведе до различни звуци - от хъркане до задъхване и задушаване.

Честото силно хъркане е обичаен симптом на обструктивна сънна апнея - нарушение на съня, при което горните дихателни пътища се стесняват прекомерно и ограничават потока на въздуха при дишане. Обструктивната сънна апнея, която се появява в детска възраст, обикновено се дължи на анатомичен фактор, който засяга формата на дихателните пътища или способността им да останат отворени по време на сън. 

В допълнение към хъркането, бебетата с обструктивна сънна апнея може също така да са по-склонни да проявяват:

• По-дълги паузи в дишането 
• Кашлица или задушаване 
• Шумно дишане 
• Дишане през устата 
• Нощно изпотяване 
• Неспокоен сън с чести събуждания 
• Спане с изпънат врат 

Задушаването може да се дължи и на централна сънна апнея, при която нередовните сигнали от мозъка водят до паузи в дишането. Централната сънна апнея включва повтарящи се периоди на ограничено или преустановено дишане и синкав оттенък на кожата. При новородените това състояние обикновено се дължи на проблеми с все още развиващата се нервна система. По-вероятно е ЦСА да се появи при бебета, които имат предшестващи медицински състояния или са били подложени на анестезия или прием на лекарства. 

Въпреки че сънната апнея при новородените е рядкост, тя трябва да се лекува от медицински специалист, за да се избегне потенциалната възможност за проблеми с растежа. Родителите и настойниците трябва да се консултират с педиатър, ако бебето им хърка три или повече нощи седмично или има други симптоми на сънна апнея. Лекарят може да снеме анамнеза за съня, да извърши физически преглед и да организира изследване на съня, ако е необходимо. 

Родителите трябва да обръщат внимание на хъркането на бебето си. Случайното тихо хъркане е нормално и не е причина за безпокойство, но ако хъркането стане силно и постоянно, това може да е признак на сънна апнея.

Хъркане на новородено или ларингомалация?

Ларингомалацията е състояние, наблюдавано при раждането, което причинява колапс на част от дихателните пътища при вдишване. Точно както при хъркането, това частично запушване на дихателните пътища предизвиква трептене на тъканите и издаване на звук при преминаването на въздуха. Ларингомалацията е най-честата причина за дълготраен стридор, който представлява нисък звук с влажно звучене по време на вдишване. 

За разлика от хъркането, симптомите на ларингомалацията могат да се проявят, когато бебето спи или е будно. При новородените шумното дишане, дължащо се на ларингомалация, често е най-силно по време на сън или когато детето се отпуска, храни се или е развълнувано. Симптомите обикновено са по-силни, когато бебето лежи по гръб, и по-леки, когато е по корем. 

Други симптоми на ларингомалация включват:

• Проблеми с храненето или преглъщането 
• Киселинен рефлукс 
• Видимо свиване на кожата в средата на шията или под гръдната кост (при тежки случаи)
• Прекъсване на дишането или посиняване поради липса на кислород 

Когато симптомите на ларингомалация са тежки, те могат да повлияят на храненето, съня и растежа. Въпреки че децата често израстват ларингомалацията до навършването на 18 до 24-месечна възраст, ако родителите и настойниците забележат симптоми на ларингомалация при децата си, трябва да се консултират с педиатър.