Защо се прозяваме?

Все още не е постигнат консенсус по въпроса защо се прозяваме. Повечето хора свързват прозяването с умора или отегчение. По време на периоди на отегчение прозяването може да помогне за поддържане на мозъка буден и да стимулира сърдечния ритъм. Последните изследвания обаче показват, че прозяването може да изпълнява важни физиологични или социални функции, освен че показва, че сме уморени.

Прозяването може да подпомогне терморегулацията на мозъка чрез увеличаване на притока на кръв към главата.

Заразителността на прозяването предполага, че то може да е емпатична реакция и социално поведение.

Прекомерното прозяване може да е признак на скрити здравословни състояния, затова се консултирайте с вашия лекар относно всяко усещане за сънливост.

Всички се прозяват, включително възрастни, бебета и дори животни. Учените са предложили няколко хипотези за това какво точно причинява това явление.

Теория № 1: Прозяването събужда мозъка

Според една от теориите прозяването може да помогне на мозъка да остане буден по време на скучни или пасивни дейности.

Прозяването принуждава мускулите на лицето и врата да се движат. Изследователите смятат, че това движение може да стимулира каротидната артерия, което води до увеличаване на сърдечната честота и освобождаване на хормони, стимулиращи събуждането. Експертите изказват предположение, че прозяването може също така да окаже пряко влияние върху мозъчната дейност, като подтиква движението на мозъчната течност от състояние на покой към активност.

Електрическата проводимост на кожата също се увеличава при прозяване, подобно на ефекта на кофеина. Тъй като кофеинът насърчава бодърстването, изследователите предполагат, че подобната физиологична реакция може да показва, че и двете служат за постигане на една и съща цел.

Допълнително доказателство за тази теория са видовете дейности, по време на които е по-вероятно да се появи прозяване. Например хората са по-склонни да се прозяват, когато са ангажирани с по-пасивни дейности, като шофиране, гледане на телевизия или слушане на лекция. Когато се занимават с нещо по-активно, например готвене или говорене, вероятността да се прозяват е по-малка.

Теория № 2: Прозяването помага на мозъка да се охлади

Прозяването може да подпомага мозъчната терморегулация или процеса, чрез който мозъкът поддържа своята основна температура. По време на прозявка лицевите мускули се движат и свиват, като увеличават притока на кръв към лицето, където топлината се разсейва по-лесно. Очите на някои хора се насълзяват, когато се прозяват, което също може да доведе до отделяне на топлина. По същия начин дълбокото вдишване на свеж въздух може да помогне за изпращането на по-хладна кръв към мозъка.

Въпреки че са необходими още изследвания, предварителните проучвания на хора и животни дават доказателства за теорията за терморегулацията. Например при изследване на папагали е установено, че те се прозяват повече, когато температурата на околната среда се повиши, особено когато тя се доближи до телесната им температура. При изследване на хора изследователите поставят топъл или леден компрес на челото на участниците, докато те гледат видеоклипове на хора, които се прозяват. Хората с топъл компрес се прозявали повече при гледането на видеоклиповете, докато тези с леден компрес се прозявали по-рядко.

Изследванията на сезонните промени в температурата на околната среда също подкрепят теорията за терморегулацията на прозяването. Например в едно проучване участниците са помолени да съобщят сами колко пъти са се прозявали през зимата и през лятото. Изследователите установяват, че хората са били значително по-склонни да съобщават за прозяване през по-топлите летни месеци. Тази зависимост се запазва и след като се вземат предвид други фактори, като влажност на въздуха или сън.

Хората с определени заболявания, които повишават телесната температура - като множествена склероза, тревожност или инсулт - могат да открият, че прозяването временно облекчава симптомите им. Тези състояния често предизвикват прекомерно прозяване, което може да е естествен отговор на прегряването.

Теория № 3: Заразителното прозяване е свързано с емпатийните умения

Повечето хора са съгласни, че прозяването е заразно. Когато хората виждат или чуват други хора да се прозяват, те самите са склонни да се прозяват. Дори четенето или мисленето за прозяване може да предизвика прозяване. Заразителността на прозяването предполага, че то може да е емпатична реакция, която помага на хората и другите бозайници да общуват. Мозъчните изображения разкриват, че частите на мозъка, свързани със съпричастността и социалното поведение, показват рязко повишаване на активността, когато човек наблюдава как някой се прозява.

Изследванията показват, че колкото по-близък се чувства човек до друг човек, толкова по-вероятно е той да се прозява, когато този човек се прозява. С други думи, човек е по-склонен да се прозява, когато види, че приятел или член на семейството се прозява, отколкото познат или непознат. Въпреки че хората се прозяват още като бебета, те стават податливи на заразително прозяване едва на около 4-5-годишна възраст, когато са развили умствени способности, за да разберат как се чувстват другите хора.

Според някои проучвания заразното прозяване е свързано с по-високи показатели за емпатия. Обратно, разстройства като шизофрения или разстройство от аутистичния спектър, които пречат на социалните способности, изглежда намаляват заразителното прозяване. Хората, които имат по-високи стойности на егоизъм, безсърдечност и други антисоциални личностни черти, също така са по-малко склонни да се прозяват в отговор на прозявките на другите, въпреки че умората все пак изглежда играе по-голяма роля.

Теорията за емпатията при прозяването е изследвана и в животинския свят. Подобно на хората, кучетата проявяват заразително прозяване едва след като достигнат етап от развитието си, в който могат да забелязват другите и да разпознават емоционалното им състояние - на около 7-месечна възраст. Въпреки това, за разлика от хората, емоционалната близост на кучето с човека, който се прозява, не влияе на склонността му да се прозява. Това откритие кара някои изследователи да поставят под въпрос теорията, че прозяването е свързано с емпатията.

Други теории за причините, които предизвикват прозяване

Прозяването помага за отварянето на евстахиевите тръби, които свързват гърлото с ухото. Това действие може да помогне за облекчаване на неприятното натрупване на налягане, което се получава, когато ухото няма достатъчно време да го изравни, например при кацане на самолет. Въпреки това, тъй като преглъщането постига същата цел, учените не смятат, че това е основната причина да се прозяваме.

Една по-стара теория твърди, че хората се прозяват, когато не получават достатъчно кислород в мозъка си. Идеята е, че прозяването помага за внасянето на свеж кислород в мозъка, когато в кръвта има повече въглероден диоксид, отколкото кислород. Проучванията показват, че прозяването не се засилва, когато хората вдишват повече въглероден диоксид, така че учените са се отказали от тази теория.

Кога прозяването е прекалено често?

Няма официален консенсус за това кога прозяването е прекалено често, въпреки че някои експерти смятат за необичайно прозяването повече от три пъти в рамките на 15 минути, ако няма очевидна причина. Средностатистическият човек се прозява до 28 пъти на ден, обикновено след събуждане и преди лягане. Прозяването в отсъствието на умора, скука, заразяване или други типични признаци също се счита за необичайно и може да показва скрито разстройство.

Прекомерното прозяване може да се дължи на увреждане на частите на мозъка, които участват в прозяването. Прекалено честото прозяване може да е признак на неврологични състояния, като например:

• Инсулт
• Болест на Паркинсон
• Епилепсия
• Мигрена
• Множествена склероза
• Мозъчен тумор или оток

В редки случаи прозяването може да бъде причинено и от някои лекарства, включително антидепресанти, опиоиди, допаминергични лекарства и бензодиазепини. Хората с нарушения на съня като безсъние или обструктивна сънна апнея (ОСА) също са по-склонни да проявяват прекомерно прозяване.

Кога да говорите с лекаря си по въпроса с прозяването

Обичайно е да се прозявате, след като видите някой друг да се прозява, или когато се чувствате уморени, отегчени, гладни или стресирани. Ако се прозявате повече от обичайното и не сте сигурни защо, говорете с Вашия лекар. Трябва да се консултирате със специалист и ако се прозявате често поради лош сън или чувство на сънливост през деня. Вашият лекар ще Ви зададе въпроси и ще назначи изследвания, ако е необходимо, за да разбере каква е причината за състоянието Ви и ще Ви препоръча следващи стъпки, които можете да предприемете.