Как сънната апнея причинява скърцане със зъби?

Обструктивната сънна апнея (ОСА) е разстройство, характеризиращо се с намалена оксигенация (подаване на кислород) с или без пробуждане, поради увеличени дихателни усилия, тъй като горните дихателни пътища биват запушени до определена степен. Мускулите на устата, в опит да отворят наново дихателните пътища, стеснени от сънната апнея, може да доведат до скърцане със зъби. Партньорът по легло на пациента може да съобщи за шумно хъркане, пъшкане, задушаване, сумтене или нарушения в дишането по време на сън. Свързаният със съня бруксизъм включва повтаряща се дейност на челюстните мускули по време на сън, често характеризираща се със скърцане или стискане на зъби.

Множество видове проучвания са открили по-висок от очакваното процент хора, които имат и сънна апнея, и свързан със съня бруксизъм. Макар да има няколко потенциални обяснения за това съчетание, необходими са допълнителни проучвания за уточняване на връзката между тези състояния.

Има ли връзка между сънната апнея и скърцането със зъби?

Широко изследване доказва, че сънната апнея засяга приблизително 15-30% от мъжете и 10-30% от жените. Според по-ограничено изследване 2-9% от възрастните биват засегнати от нея и до 5% от деца от всяка възраст. Но се счита, че често не се диагностицира в пълна степен.Проучванията са открили, че изненадващ брой хора имат и обструктивна сънна апнея, и свързан със съня бруксизъм. Всъщност, един от главните рискове за бруксизма е обструктивна сънна апнея. Но до днес все още не е ясно дали има причинно-следствена връзка или само корелация.

Специалистите, които изследват данните на пациентите, са на мнение, че много хора с обструктивна сънна апнея имат податливост към скърцане със зъби. Макар че не всички от тези проучвания са открили една и съща степен на свързаност, появил се е общ модел, който показва връзка между скърцането със зъби и сънната апнея.

Същата връзка е била открита и в проучвания с полисомнография, което и вид задълбочено изследване на съня, извършвано в специализирана клиника. Понеже включва тясно наблюдение над спящия, полисомнографията предоставя по-голяма увереност, отколкото някои други изследвания, които разчитат на анкети за сънна апнея или скърцане със зъби.

Възможно обяснение за връзката между сънна апнея и свързан със съня бруксизъм

Докато проучванията са показали връзка между сънната апнея и бруксизма, те не обясняват ясно подлежащата природа на тази връзка.

Учените, изследващи съня, са формулирали няколко хипотези за връзката между тези състояния. Важно е да подчертаем, че изследванията дотук не са успели да установят някоя от тях като окончателна или да покажат с голяма доза сигурност, че има пряка връзка между скърцането със зъби и сънната апнея.

Обструктивната сънна апнея е рисков фактор за бруксизма

Някои специалисти твърдят, че когато дихателните пътища бъдат запушени от обструктивна сънна апнея, движението на мускулите в устата,  участващи в дъвченето, може да помогнат за повторното отваряне, което води до скърцане със зъби. Друга възможност е скърцането и стискането на зъбите да помага за овлажняване на тъканта в задната част на гърлото, която може да пресъхне от трудното дишане от сънната апнея.

От тази гледна точка, бруксизмът се разглежда като опит на тялото да се защити от ефектите на обструктивната сънна апнея. Макар че може да не се прилага към всички хора с обструктивна сънна апнея, тази хипотеза може да опише подгрупа пациенти с обструктивна сънна апнея, които изпитват скърцане със зъби след епизоди на нарушено дишане по време на сън.

Сънният бруксизъм е рисков фактор за обструктивна сънна апнея

По-рядко срещана гледна точка е, че сънният бруксизъм може да е допринасящ фактор за сънна апнея. Подлежащият механизъм, чрез който може да се развива това, е свързан със сигнали от нервната система, които влияят на сърдечната честота, мускулите около челюстта и носните проходи. Сигнали, които задействат скърцане със зъби, може също да увеличат запушването и рестрикцията на горните дихателни пътища, създавайки нарушение в дишането.

Проучванията на съня при хора, които страдат и от бруксизъм, и от обструктивна сънна апнея, са открили, че епизодите на скърцане със зъби предхождат свързаните с обструктивна сънна апнея епизоди в дишането само в около 25% от случаите.

Обструктивната сънна апнея и сънният бруксизъм възникват независимо

Друго потенциално обяснение е, че обструктивната сънна апнея и бруксизмът нямат причинно-следствена връзка. Вместо това, двете състояния възникват независимо едно от друго, въпреки че могат да бъдат свързани едно с друго, поради независима причина.

Аргумент в полза на тази хипотеза е, че не е бил открита последователна връзка на обструктивна сънна апнея и скърцане със зъби в проучванията към този момент. Макар че е по-често срещано скърцането със зъби да се случва скоро след нарушение в дишането, то също може да се случи преди това или в друг момент от съня.

Предвид тези факти, отделен механизъм може да влияе върху развитието на обструктивна сънна апнея и бруксизма и да увеличи вероятността за взаимосвързаност. Ранни изследвания са идентифицирали аномалии в пътищата на допамина и серотонина, химикали в нервната система, познати като невротрансмитери, като един възможен подлежащ механизъм.

Обструктивната сънна апнея и сънният бруксизъм имат многолика връзка

Според някои експертни мнения, има многолика и сложна връзка между сънната апнея и скърцането със зъби, която може да се прояви по различни начини при различни индивиди.

Обструктивната сънна апнея е разстройство, което включва нервната, сърдечносъдовата и дихателната системи. Факторите за сънния бруксизъм могат да бъдат генетични и такива от околната среда, както и теглото, анатомията и позицията на съня на човека. Сложността на всяко от тези състояния може да обясни непоследователните и несигурни находки в изследванията, проведени досега.

Каква е значимостта на връзката между сънна апнея и сънен бруксизъм?

Докато бъдещи проучвания не открият точната природа на връзката между тези състояния, хората, които имат обструктивна сънна апнея или свързан със съня бруксизъм, трябва да са наясно, че те могат да се развият заедно. Това може да им помогне да търсят симптоми и да говорят със специалист, който може да определи дали ще има полза от допълнителни изследвания или лечение.

Когато присъстват и двете състояния, идентифицирането им може да играе роля в оптимизирането на лечението. Например, проучване на случаи е открило, че терапия с устройство с положително налягане в дихателните пътища (РАР) успешно е лекувала и двете състояния. В допълнение, някои орални устройства, като уреди за мандибуларно извеждане (MAD), които придържат езика и долната челюст напред, може да помогнат за лечение на обструктивна сънна апнея и да намалят скърцането със зъби.